Preliminaries
Lire plus |
Նախախօսք
Lire plus |
Предварителни
Lire plus |
| Arménien occidental - ՀայերէնAbréviations Համառօտագրութիւններ | Bulgare - Պուլկարերէն |
|---|---|
| ժ Ժ (գ.) | десетета буква на арменксата азбука, съгласна, цифрова стойност 10. |
| ժաժ (գ.) | 1. трус, тласък, разтърсване; 2. подземен трус, земетръс; 3. земетресение. |
| ժախ (գ.) | 1. нечистотия; 2. подкуп, подкупван, корупция. |
| ժահ (գ.) | 1. подкуп, подкупване, корупция; 2. мръсотия, нечистотия; 3. смрад. |
| ժահադէմ (ած.) | уродлив, отвратителен, грозен. |
| ժահադիմութիւն (գ.) | грозота. |
| ժահահոտ (ած.) | 1. вонящ, зловонен, смрадлив; 2. отвратителен, гнусен. |
| ժահահոտել (բայ) | 1. развонявам, увонявам; 2. усмърдявам. |
| ժահահոտիլ (բայ) | воня, смърдя. |
| ժահր (գ.) | 1. вирус; 2. отрова; 3. гной. |
| ժահրաւոր (ած.) | 1. вирулентен, вирусен, заразен; 2. гноен, гноясал. |
| ժամ (գ.) | 1. час; 2. миг; 3. църква; 4. религиозна церемoния. |
| ժամագիրք (գ.) | молитвеник. |
| ժամագործ (գ.) | часовникар. |
| ժամագործութիւն (գ.) | часовникарство. |
| ժամադիր (գ.) | човек който определя среща. |
| ժամադիր (ած.) | който дава среща. |
| ժամադրել (բայ) | давам среща. |
| ժամադրութիւն (գ.) | среща. |
| ժամադրուիլ (բայ) | вземам среща. |
| ժամական (ած.) | часов, който се отнася до час. |
| ժամակարգութիւն (գ.) | канонични часове. |
| ժամամուտ (գ.) | църковна песен, изпълнявана преди началото на литургията. |
| ժամանակ (գ.) | 1. час; 2. миг; 3. период; 4. епоха. |
| ժամանակագիր (գ.) | летописец. |
| ժամանակագրական (ած.) | хронологичен, хронологически. |
| ժամանակագրութիւն (գ.) | хроника, анали, исторически факти. |
| ժամանակակից (ած.) | съвременен. |
| ժամանակամիջոց (գ.) | 1. времетраене; 2. траене, време. |
| ժամանակաշրջան (գ.) | 1. период; 2. епоха. |
| ժամանակաչափ (գ.) | хронометър. |
| ժամանակավրէպ (ած.) | анахроничен. |
| ժամանակացոյց (գ.) | 1. часово разписание; 2. работно време. |
| ժամանակաւոր (ած.) | временен. |
| ժամանել (բայ) | пристигам. |
| ժամանում (գ.) | пристигане. |
| ժամանց (գ.) | 1. развлечение; 2. забавление. |
| ժամանցում (գ.) | предписание, нареждане. |
| ժամասաց (գ.) | свещеник, който отслужва литургия, ефимерий. |
| ժամասացութիւն (գ.) | религиозна служба. |
| ժամավաճառ (գ.) | 1. човек който се забавлява от нищо; 2. напразно чакане. |
| ժամավաճառութիւն (գ.) | зяпане, губене на времето, шляене. |
| ժամատուն (գ.) | дом на свещеник. |
| ժամարար (գ.) | свещеник, който отслужва литургия, ефимерий. |
| ժամացոյց (գ.) | часовник. |
| ժամերգութիւն (գ.) | канонични часове на богослужение (утрина, между полунощ и изгрева; вечерня). |
| ժամկէտ (գ.) | срок. |
| ժամկոչ (գ.) | клисар. |
| ժամհար (գ.) | звънар. |
| ժամուց (գ.) | 1. приношение; 2. дарение. |
| ժայթքել (բայ) | 1. изниквам внезапно; 2. произтичам, произлизам, произхождам. |
| ժայթքում (գ.) | 1. искрене; 2. изригване (на вулкан). |
| ժայռ (գ.) | 1. стръмна скала, канара; 2. твърда скална материя. |
| ժայռայծ (գ.) | дива коза. |
| ժայռոտ (ած.) | скалист, каменист; скален. |
| ժանգ (գ.) | 1. ръжда; 2. окис. |
| ժանգառ (գ.) | зелено-сивкав. |
| ժանգոտ (ած.) | 1. ръждясан; 2. окисляван, оксидиран. |
| ժանգոտած (ած.) | 1. ръждясан; 2. окисляван, оксидиран. |
| ժանգոտիլ (բայ) | 1. покривам с ръжда, предизвиквам ръжда; 2. окислявам се. |
| ժանեակ (գ.) | дантела. |
| ժանեկագործ (գ.) | 1. човек който изработва дантели; 2. или жена койято изработва дантели. |
| ժանեկազարդ (ած.) | дантелен. |
| ժանիք (գ.) | голям зъб (хищник, голямо животно). |
| ժանիքաւոր (ած.) | с големи зъби. |
| ժանուար (գ.) | носилка, носило, паланкин (за пренасяне на хора в Далечния Изток). |
| ժանտ (ած.) | 1. силен; лют; 2. жесток, свиреп, суров, ужасен; 3. страшен, отвратителен. |
| ժանտագործ (ած.) | 1. злосторник; 2. злодейски, криминален. |
| ժանտագործ (գ.) | 1. злодей, злодеец, злосторник; 2. злодей, бандит. |
| ժանտաթզենի (գ.) | смокиня. |
| ժանտաթուզ (գ.) | плод на смокиня. |
| ժանտաժուտ (ած.) | 1. злодейен; 2. язвителен, злъчен, зъл. |
| ժանտախտ (գ.) | чума, мор. |
| ժանտահար (ած.) | чумав (болен от чума). |
| ժանտահար (գ.) | чумав. |
| ժանտահոտ (ած.) | 1. вонящ, зловонен, смрадлив; 2. зловонен; смрадлив. |
| ժանտահոտութիւն (գ.) | 1. воня; 2. инфекция. |
| ժանտաջուր (գ.) | азотна киселина. |
| ժանտատենդ (գ.) | тиф, тифус. |
| ժանտութիւն (գ.) | 1. стипчивост, тръпчивост; 2. жестокост, суровост; 3. грозота. |
| ժապաւէն (գ.) | 1. панделка, лента; 2. ширит, галон. |
| ժապաւինազարդ (ած.) | украсен с панделка. |
| ժառանգ (գ.) | 1. наследство; 2. приемник, продължител (на култура, традиция, цивилизация). |
| ժառանգազրկել (բայ) | обезнаследявам, лишавам от наследство. |
| ժառանգական (ած.) | наследствен. |
| ժառանգականութիւն (գ.) | наследственост. |
| ժառանգաւոր (գ.) | семинарист. |
| ժառանգել (բայ) | наследявам. |
| ժառանգորդ (գ.) | наследник. |
| ժառանգութիւն (գ.) | наследство. |
| ժժմակ (գ.) | черупесто мекотело. |
| ժիժի (գ.) | щурец. |
| ժիտ (ած.) | 1. досаден, отегчителен; 2. безсрамен, безочлив, нагъл; 3. смел, безстрашен, решителен, храбър. |
| ժիր (ած.) | 1. деен, действащ, динамичен, активен; 2. трудолюбив, работлив, старателен. |
| ժլատ (ած.) | 1. крайно пестелив; стиснат; 2. мръсен, нечист; 3. алчен, лаком, користолюбив. |
| ժլատութիւն (գ.) | 1. голяма пестеливост, скъперничесто; 2. алчност, користолюбие. |
| ժխոր (գ.) | 1. олелия, врява, голям оглушителен шум; 2. шум, врява, глъчка. |
| ժխտական (ած.) | отрицателен. |
| ժխտել (բայ) | 1. отричам, отказвам; 2. отричам, не признавам, опровергавам. |
| ժխտում (գ.) | 1. отричане, отказване; 2. отричане. |
| ժմերտ (ած.) | 1. безсрамен, безочлив, нагъл; 2. дързък, нахален, безочлив; 3. смел, храбър. |
| ժմիտ (գ.) | усмивка. |
| ժմտիլ (բայ) | усмихвам се. |
| ժոխ (գ.) | малина (плод). |
| ժողով (գ.) | 1. събрание, заседание; 2. събор. |
| ժողովածու (գ.) | 1. сборник, сбирка; 2. колекция, сбирка. |
| ժողովական (ած.) | заседателен. |
| ժողովական (գ.) | член на една асамблея. |
| ժողովասրահ (գ.) | зала за събрание. |
| ժողովատեղի (գ.) | място за събрание. |
| ժողովարան (գ.) | протестантски храм. |
| ժողովել (բայ) | 1. съединявам, сглобявам, свързвам; 2. обединявам; 3. събирам, прибирам. |
| ժողովում (գ.) | 1. съединяване, съединение; 2. събрание, заседание. |
| ժողովուրդ (գ.) | 1. народ; 2. множество, маса. |
| ժողովրդական (ած.) | 1. народен; 2. популярен. |
| ժողովրդականութիւն (գ.) | популярност, известност; общодостъпност. |
| ժողովրդային (ած.) | народен. |
| ժողովրդապետ (գ.) | духовен глава на енория. |
| ժողովրդապետարան (գ.) | седалище на енория. |
| ժողովրդապետութիւն (գ.) | енория. |
| ժողովրդավար (ած.) | 1. демократ; 2. демократично. |
| ժողովրդավարութիւն (գ.) | демокрация. |
| ժողվել (բայ) | 1. събирам; 2. бера, събирам плодове. |
| ժոյժ (գ.) | 1. въздържане, умереност, сдържанос; 2. сдържаност, скромност. |
| ժուժկալ (ած.) | 1. скромен; 2. въздържане от употреба на някои хранителни продукти религия). |
| ժուժկալութիւն (գ.) | 1. скромност, трезвост; 2. лишаване. |
| ժում (գ.) | 1. миг; 2. време. |
| ժուռ (գ.) | някъв кисел сок . |
| ժպիտ (գ.) | усмивка. |
| ժպիրհ (ած.) | 1. безразсъден, смел; 2. високомерен, надменен, надут, горделив. |
| ժպտիլ (բայ) | усмихвам се. |
| ժպտուն (ած.) | усмихнат, засмян. |
| ժպրհիլ (բայ) | 1. смея, посмявам, осмелявам се, дръзвам; 2. ставам дързък, смел. |
| ժպրհութիւն (գ.) | 1. дързост, смелост, храброст; 2. дързост, нахалство, безочливост, безочие, безсрамие. |
| ժռութիւն (գ.) | 1. киселинност, неузрялост (на плод); 2. киселинност на младо вино. |
| ժտել (բայ) | 1. смея, посмявам; 2. постоянствам, упорствам; 3. ставам дързък, смел. |
| ժտիլ (բայ) | 1. смея, посмявам; 2. постоянствам, упорствам; 3. ставам дързък, смел. |
| ժտութիւն (գ.) | 1. искане; молба, желание; 2. постоянстване; 3. досаждане, додяване; отегчаване. |
| ժրաջան (ած.) | 1. грижлив, внимателен, прилежен, старателен; 2. усърден, услужлив. |
| ժրութիւն (գ.) | 1. разпаленост, пламенност, плам; 2. старание, старателност, прилежание. |
| ժօռատ (ած.) | нащърбен, ощърбен. |
| ժօռատութիւն (գ.) | беззъбие. |